Но оставката беше отказана и аз трябваше да потърся ръка

Въпросът Ди Стефано трябваше да бъде решен – цялата му треньорска кариера зависи от нея. Какво да правим с великия, но остарял аржентинец, който навърши 38 години? Както някой остроумно отбеляза, „русата стрелка“ вече не беше руса или бърза. Извън стадиона пресата не дава на играча спокойствие и напълно твърди, че Ди Стефано “вече не съществува”. Сантяго Бернабеу също се намеси в делата на треньора, като поиска значително подмладяване на композицията.

Задачата е голяма, почти невъзможна – особено за Муньос, който е изградил всичко около съществуващите играчи. След като получи инструкции за преструктуриране на екипа, той реши да подаде оставка. Подновяването беше трудно не само по емоционални причини: испанската футболна федерация, която забрани прехвърлянето на чужди играчи преди две години, сложи пръчки в колелата.

Помислете сами: ръководството поиска от треньора да замени, може би, най-големия отбор в историята на Реал Мадрид с нов, но не по-малко силен. Как можеш да не станеш сива за една нощ?

Но оставката беше отказана и аз трябваше да потърся ръка. Следващият мач срещу Атлетико Ди Стефано пропусна. Когато попита защо, Муньос отговори, че не е длъжен да обяснява нищо.

Скоро беше написан доклад, в който треньорът изброи причините, поради които нападателят трябваше да помисли за напускане на футбола. – Вече не можеше да продължи.

Увреден от заключенията на Муньос, Ди Стефано събира вещите си и отива в Еспаньол, където го чака бившият съотборник Ласло Кубала. – Муньос ме изпрати и те ме изхвърлиха от клуба, за да му кажа същото.

Но аржентинският нападател не беше единственият, който беше жертва на реформата. Много бързо Ференц Пускас напусна базата и Хосе Сантамария напълно завърши своята игрална кариера.

Муньос направи това, което им беше казано, а Реал започна да изглежда по-млада. Вместо опитни ветерани на полето започнаха да се появяват новодошлите: Амансио Амаро и Игнасио Соко дойдоха от Депортиво и Осасуна преди две години. С тях влязоха базата от академията Мануел Въскес, Педро де Фелипе и Рамон Гросо. През 1964 г. към тях се присъединява Пири от Гранада.